Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2020 08:27 - КАКТО КАЗВАШЕ ПОЕТЪТ
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 439 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

" Човекът е човек тогава, когато е на път".
Стихът на Пеньо Пенев вече отдавна стана кът.
Сега пътува черен вирус по всичките земи,
а нас остави ни във къщи вопиющо сами.

И красотата на туризма до интернет опря,
къде отиде магнетизма да шеташ по света?
Да чувстваш пулса на живота под своите нозе
и да си вземеш своя квота от всички брегове.

Природата ни се усмихва и мами ни навън,
а ние гледаме кой кихва, стоим като на трън.
Край нас минава красотата със видими следи,
но си затваряме вратата пред всякакви беди.

И времето се преобръща пред нашите очи,
назад не може да се връща, напред - мълчи, мълчи..
Каквото Господ каже - става, отдавна зная аз,
той нови правила поставя невидимо пред нас.

27 март 2020г., София
Росица КОПУКОВА




Гласувай:
7



1. missana - Казаното от Пеньо Пенев е интересно и поради факта, че
28.03.2020 15:06
поетът от Плеядата Жоашен дю Беле /1522 - 1560/ е изказал по смисъл същата мисъл, столетия преди Пеньо Пенев, във финала на знаменитото си стихотворение "Да дириш Рим във Рим":

"Виж Тибър, който в бяг към морски бряг отива,
е тук като преди. Така върви светът:
което е под ключ, от времето загива,
ала ще устои, което е на път."

Лишиха ни, Роси, от правото да скитаме волно и да пътуваме. Ти си го казала толкова хубаво:

"Природата ни се усмихва и мами ни навън,
а ние гледаме кой кихва, стоим като на трън.
Край нас минава красотата със видими следи,
но си затваряме вратата пред всякакви беди."

Да си в епицентъра на пролетта, но да не можеш да й се насладиш пълноценно, това си е Божие наказание. Дано да не трае твърде дълго! Поздравявам те за стиха!
цитирай
2. rosiela - Благодаря ти сърдечно, Младене.Навътре си и в история на поезията, приятелю.
28.03.2020 15:10
missana написа:
поетът от Плеядата Жоашен дю Беле /1522 - 1560/ е изказал по смисъл същата мисъл, столетия преди Пеньо Пенев, във финала на знаменитото си стихотворение "Да дириш Рим във Рим":

"Виж Тибър, който в бяг към морски бряг отива,
е тук като преди. Така върви светът:
което е под ключ, от времето загива,
ала ще устои, което е на път."

Лишиха ни, Роси, от правото да скитаме волно и да пътуваме. Ти си го казала толкова хубаво:

"Природата ни се усмихва и мами ни навън,
а ние гледаме кой кихва, стоим като на трън.
Край нас минава красотата със видими следи,
но си затваряме вратата пред всякакви беди."

Да си в епицентъра на пролетта, но да не можеш да й се насладиш пълноценно, това си е Божие наказание. Дано да не трае твърде дълго! Поздравявам те за стиха!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 6605392
Постинги: 5041
Коментари: 23943
Гласове: 9774
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031