Пристанищата ми се губят, но пътувам
и в бурите ще оцелея, знам,
не се страхувам, не - не се страхувам,
държи ме неугасващия плам.

Стоя достойно, гледам хоризонта
и пясъчните хора ги страня,
Вселената е дом, ала във който
не всеки ще се слее с Вечността.

Достатъчно ми е, което имам.
И само да не спира моя стих.
Че без поезия си нямам име,
а чрез поезия се преоткрих.

И тя запази моите устои,
в порталите космични ме държи.
Загубих и приятели, и свои,
и търся ги сред нощните звезди!

21 април 2020г., София
Росица КОПУКОВА

"Достатъчно ми е, което имам.
И само да не спира моя стих.
Че без поезия си нямам име,
а чрез поезия се преоткрих."

И финалът е трепач. Поздравявам те!

вземи за ориентир титана от Варна. Народния поет Валерий Станов. Виж само какво хубаво стихотворение е написал:

Вечер, щом луната се покаже,
всеки гледа да намаже
от свойто сладко гадже.

Това е по- хубаво и от неговото стихотворение "Калугир ме гони, мамо".