Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.05.2020 08:46 - ПОНЯКОГА
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 303 Коментари: 3 Гласове:
-2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

Понякога така, ми се отива
на някой неизвестен коловоз,
с кафе в ръката, позитивно жива,
изпращам влаковете без въпрос.

Понякога си взимам и билетче
до гарата на някой хубав град
и може пътят да не е далечен,
но със емоции и със заряд.

Обичам хората да наблюдавам
и , без да знаят, да ги " разчета",
събирам разкази и отминавам,
и после оживяват във творба.

Понякога пък хвърлям и стотинка
навънка, при пътуващия влак,
та в чудното нанизване на спирки
да мога някъде да сляза пак.

Обичам влаковете на живота
да взимам от нечакан коловоз.
Пътува ми се. И докато мога
за някъде ще тръгвам без въпрос.

2 май 2020г., София
Росица КОПУКОВА




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Не знаеш колко ми е близко по светоусещане това твое стихотворение, Роси...
03.05.2020 16:49
Когато бях малък, прекарвах времето си на гарата, наблюдаваки пристигащите и заминаващи влакове. Това бяха все парни локомотиви - тежки и тържествени. В тях имаше мощ и величие, а в дима им, който отлиташе към небето, долавях сякаш отлитането на живота. Твоято прекрасно стихотворение ми върна в един миг това позабравено детство.

"Понякога така, ми се отива
на някой неизвестен коловоз,
с кафе в ръката, позитивно жива,
изпращам влаковете без въпрос.
...
Обичам влаковете на живота
да взимам от нечакан коловоз.
Пътува ми се. И докато мога
за някъде ще тръгвам без въпрос."

Тук е казано всичко по един неповторим поетичен начин!
цитирай
2. rosiela - Благодаря ти сърдечно, Младене.А аз и доста по- късно запазих тези детски си черти, ама какво да правиш?
03.05.2020 18:44
missana написа:
Когато бях малък, прекарвах времето си на гарата, наблюдаваки пристигащите и заминаващи влакове. Това бяха все парни локомотиви - тежки и тържествени. В тях имаше мощ и величие, а в дима им, който отлиташе към небето, долавях сякаш отлитането на живота. Твоято прекрасно стихотворение ми върна в един миг това позабравено детство.

"Понякога така, ми се отива
на някой неизвестен коловоз,
с кафе в ръката, позитивно жива,
изпращам влаковете без въпрос.
...
Обичам влаковете на живота
да взимам от нечакан коловоз.
Пътува ми се. И докато мога
за някъде ще тръгвам без въпрос."

Тук е казано всичко по един неповторим поетичен начин!

цитирай
3. missana - Само си...,
03.05.2020 20:57
Само си спечелила от това, Роси!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 6602878
Постинги: 5040
Коментари: 23940
Гласове: 9773
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031