Когато във живота загорчи,
разреждам малко с чистата водичка,
ту птицата във мен ще изхвърчи,
тук пък ще пограя и на жмичка.

Но вечер, под красивите звезди,
в поезията тихо ще потъна,
не плаша се от хора и беди,
то утрото със мъдрост ще ми звънне.

И тръгвам. С поглед чист за красота,
дето невинаги се получава.
Ала при мен - кралицата - съдба,
за справедливостта ми - всичко дава!

Когато във живота загорчи,
на се замислям как сега да страдам.
А как от лошото, дето кръжи,
аз бисерът на светло да извадя.

23 май 2020г., София
Росица КОПУКОВА