И нека всичко си стои на място-
цветята и звездите, и небето,
и слънцето в душите да ни свети,
сезонните промени на дърветата.

И нека да живее, както Бога
създал е из Земята красотата,
а ние с теб - ръка в ръка, дълбоко
да вдишваме на всичко аромата.

Не мога нищо от света да взема,
човек е тука просто наемател,
а дните са неписана поема
с мечтите на един словослагател.

Да разпилея своя дар от думи,
дошли от светли ангелски портали
и тръгнем ли си някой ден безшумно,
да дойдем пак с по- висши идеали.

И пак да бъде щедра и прекрасна
природната хармония от Бога,
и пак да бъда с теб, това е ясно,
и пак любов да има, но по много!

26 май 2020г-, София
Росица КОПУКОВА