Тука сме във Замъка на Бога,
дишаме пак в негови градини,
а сами си правим все тревоги,
която и епоха да премине.

Всичко е до атом лековито-
извор и аязмо, камък, билка,
предоставено да сме честити,
а въртим се като мотовилки.

Покрай мене замъци градят се,
празни, сякаш за ненужни хора,
и парите над пари въртят се
в алгоритъм личен без умора.

Няма жест за други, няма милост
зад дувара зъл на суетата,
после гледам Господ как го срива
алчния и сочи му вратата.

Откъде е, питам, тази хищност?
В Замъка на Бога има всичко.
Няма сто години и отлиташ
в друго измерение Всевишно.

Горе ще те питат за делата:
колко време ти вилня и краде
и защо не даде на чадата
шепа от това що Бог създаде?!

19 юли 2020г.
София

Но ти си майстор на словото, Роси! Феноменален финален куплет, но ми се ще да цитирам и други три, които силно впечатляват:

"Покрай мене замъци градят се,
празни, сякаш за ненужни хора,
и парите над пари въртят се
в алгоритъм личен без умора.

Няма жест за други, няма милост
зад дувара зъл на суетата,
после гледам Господ как го срива
алчния и сочи му вратата.

Откъде е, питам, тази хищност?
В Замъка на Бога има всичко.
Няма сто години и отлиташ
в друго измерение Всевишно."

И ти бъди благословена!