Постинг
27.07.2020 00:34 -
В ЖИВОТА НА ЕДИН ПОЧТЕН ЧОВЕК
В живота на един почтен човек
аз мисля си, че нямам груби грешки,
освен че търсех любовта за век
във недозрели неразвити пешки.
Останаха вълшебни стихове
и оцеляха в младите години,
но любовта е дар без страхове
и нова си откривам, дето мина.
И днес, пред прага ми на зрелостта,
когато вече пешките ги няма,
живея пак добре с почтеността,
а те къде са - Господ знае само.
И любовта на същото ниво
обхваща пак душа, сърце и тяло,
в житейското ми светло колело
разбирам, има винаги начало!
26 юли 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Абсолютни истини!
"В живота на един почтен човек
аз мисля си, че нямам груби грешки"
...
"Останаха вълшебни стихове
и оцеляха в младите години,
но любовта е дар без страхове"
цитирай"В живота на един почтен човек
аз мисля си, че нямам груби грешки"
...
"Останаха вълшебни стихове
и оцеляха в младите години,
но любовта е дар без страхове"
wonder написа:
Абсолютни истини!
"В живота на един почтен човек
аз мисля си, че нямам груби грешки"
...
"Останаха вълшебни стихове
и оцеляха в младите години,
но любовта е дар без страхове"
"В живота на един почтен човек
аз мисля си, че нямам груби грешки"
...
"Останаха вълшебни стихове
и оцеляха в младите години,
но любовта е дар без страхове"
свои приложни точки за изява във въпросните "пешки". Сама по себе си, обаче, тя не се нуждае от тях. Така те разбрах, Роси и те поздравявам за великолепния замисъл и за неговата поетична реализация!
цитирай
4.
rosiela -
Абсолютното начало на любовта после се стопява, а стиховете извисяват незаслужено пешките. Благодаря, приятелю.
27.07.2020 20:44
27.07.2020 20:44
missana написа:
свои приложни точки за изява във въпросните "пешки". Сама по себе си, обаче, тя не се нуждае от тях. Така те разбрах, Роси и те поздравявам за великолепния замисъл и за неговата поетична реализация!
Търсене