Приплъзва тихо здрача
над този древен град,
историята влачи
годините назад,

скалите са попили
и радости, и смърт,
а къщите са свили
и спомени, и път,

поезия се стеле
от близо и далеч,
небето потрепери
от светлата й реч,

а виното накрая
се лее с благослов,
че тук е част от Рая,
за здраве и любов!

4 септември 2005 г.
Росица КОПУКОВА

Едно малко градче, гушнато между пясъчниците, сякаш е марсианска територия от българския пейзаж. Божественото вино е емблематично за този край. Поздравление, Роси!