Във двора падат първите листа,
така е по режим,нали е есен,
а слънцето струи и красота
минава като благозвучна песен.

Невероятен е септември , затова,
подмамена от слънчевите краски,
аз търся най- вълшебните слова
да бликат като нанизи от щастие.

Загадъчният вятър шумоли,
говори нещо с моите дървета,
а те, нали са стари и добри,
люлеят клони, дават му съвети.

Какъв е този странен диалог,
във тази нежна утринна омая,
но още няма летен епилог,
не е дошъл на приказката края.

Навярно есента ще промени
полека-лека моите представи
за чудото на слънчевите дни,
но радостта задълго ще остави.

11 септември 2020г., Симеоново - София
Росица КОПУКОВА