Когато следвах първото сивисшеобразование в град Б.,на няколко крачки от института.Апартаментът беше на осми етаж,а на първия живееше сирачето Стефания  и имаше катомайка леляцвета,хазайката ми,при която и аз стоях пет години,докато завърша„
        Стефания беше жива тогава и се виждахме често,но тайнствената й биография глождеше леля Цвета и тя не удържада ми яразкаже.За нея злото бе зло и неможеше да бъде забравено.
        - Стефания е хранениче,-започна тя една вечер,-ама не е хубаво това,дето сториха нейните осиновители и един ден ще го плащат чрез нея.
        Думите й се оказаха пророчески по-късно,но тагава леля Цвета и аз незнаехме това.
        - Ваньо,осиновителят й,беше богат и имаше дете,Жени.Много обичаше жена си,но тя се разболя от пневмония,изпуснаха я и почина.Мина година и той се ожениза много хубава,но зла жена-Димитрина.
         По мое време,когато дойдох за първа година следване в град Б.,Ваньо и Димитрина бяха вече покойници.
      - Тогава още живеехме в старата махала,-продължи Цвета,на една улица бяхме,през две къщи.какво ли не остави покойната Гергана:чеиз-губери,тука ги викаме ресначи,килими,злато,одеяла,плетени и ръчно везани покривки.Къде от нея дар правени,къде купени.Подреден,чист и богат дом беше.Димитрина се настани с едни пантофи и дрехи,и скоро разбрахме,че не иска Жени.Така беше омотала Ваньо,че той не можеше да излезе с нея на глава.Какви кавги са били,незнам,но тя изгони Жени.
        Хора я видели,Роси,аз не съм,че тръгнала,плачеща,с дървени налъми по шосето за София.Качила се на някаква каруца и заминала.Дълги години не чухме нищо за нея.
        После осиновиха стефания от местния интернат.Взеха я бебе.Тя еотсело К.,дали яза осиновяване,че били много деца,добре,ама истинската й майка не й искала да я ражда,пила хинин да ямахне.проста жена.Това не станало,родила я и яоставила винтерната,да я хареса Димитрина "за късмет".
        На десет години детето започнада се задърхва и не можеше да изкачивисочината на улицата.Отидоха при леля Ванга.Оказа се порок на сърцето и тя препоръчала спешно лекар за операция в Медицинска академия в София.Това става,когато малката е на 10-11 години.
       през това време горката Жени стигнала столицата и преспала сама,научаваме след години,на една пейка на централна гара.Как не са я завлекли някъде,не знам.Минава и я вижда,че плаче на сутринта милостив човек,обущар.Връщал се у дома.Спрял,попитал якакво търси тук по налъми и защо плаче.Жени му разказала съдбата си.Тогава Жени е била на седемнадесет.Съжалил я той и я поканил у тях,при жена си и двете си дъщери и се разбрали да остане да ягледат,докато се устрои.
      Остава тя,осиновили я после,учила в обущарски техникум,завършила и започнала да работи във фабрика за български обувки.Жени била истинска хубавица и сага си е такава.Харесваяначалник-цеха и той много красив мъж,-продължава хазайката,-оженват се и имат дъщеря,Гергана,кръстили я на майката.
       Тръгнали за чужбина,научихме,апартамент,кола,вила,у тях от пиле мляко,по дебели персийски килими стъпвали,кристалиблестели.По-късно ни покази,остана сиземна жена Жени.И си остана добра.Не се възгордя.И на гости ходихме,и тя помогна на баща си да намери лекар и да оперират Стефания.И на свиждане ходеше с подаръци.
        Укрепна Стефания и се дръпнаха пак.Много мъчно й беше.Жени нямаше други близки.
        Когато починаха Димитрина и Ваньо почти един след друг,тя идва тук и спа у нас,Стефка не я прие.Представяш ли си?Вратата не й отвори.Ужас ти казвам.Да не й вземе нещо.Дето всичко беше от майка й Гергана.
       Ето това не харесвам у това момиче,макар че идва при мене.Няма да я върна,сираче е,болна,ама дух силен държи и алчна.Плете,шие,чисти,но я знаят тука за болестта и ерген не може да се свърти дълго.
      Аз знаех,че това беше истина.Стефания имаше всичко,вече тристаен апартамент,обзаведен,беше се изучила и работеше като счетоводителка,не беше грозна,но чешит.И Жени вече не идвала.
     Веднъж обаче Жени дойде при хазайката ми,докато бях у тях.Смаях се от тази хубава и великодушна жена и изказах възхищението си.Жени се насълзи,помня,но лошо за Стефания не каза.
      Стефания ме помоли лично да отида с нея при леля Ванга в Петрич.Ходихме два пъти през три години,иначе тя ходеше и сама и то често.Та прочутата ни ясновидка,тогава доста по-млада,каза,че ако не сеоперира повторно,няма да прескочи.На мен ми каза това,не на нея.Стефания чакаше отвън.Влязохме без ред,тя беше по линияна първата си майка нещо роднина с Ванга.
      Не ме послуша.Не се реши и не се оперира.След лоша настинка една зима Стефания се разболя ипочина.Важен факт беше,че тя не можеше давзима антибиотици.Както предрече Ванга,така стана-в стаята сама ще умре,без хора,явно търсила помощ,защото паднала върху радиатора на прозореца и там свършила.
      Погребали я,като бях в София.Това,което Цвета ми разказа после,аз вече го знаех от пророчицата.
      Жени,като единствена наследница,получи законния си имот,гори,ниви.Всичко.Отнесе чеиза на майка сив София,заедно с цялото обзавеждане,защото купили втори апартамент на дъщеря й Гергана,там наместили багажа на баба й ина дядо й.
       А жилището в град Б. Жени не продаде,а го даде под наем на фирма,беше на партера,наеха го веднага.Докато аз завърших,тя идваше вече по-често в родния си град.По-старите още я помнеха нея,изгонената по налъми пеша,в пека по шосето.Хората бяха до един на нейна страна.
       Жени никога не чух да каже тежка дума за никого.Дори за Димитрина.Не стига това,ами им поръча и паметници.Кой знае,може би заради тази божествена доброта,Бог й даде толкова много.

          От моята книга "Потопи се в живота и отмини",2001 година,София