Излезе едно талантливо същество - певица по Би-ти-ви, което изоставило и мъж, и Скопие, защото не може нито да се реализира в Македония, нито да ги търпи. Много деликатно се изказа, от нищо не се оплака, но заключи, че ако й се наложи да изкара там още пет години, колкото е поживяла - няма да оцелее. .С това признание каза всичко.
    Напълно я подкрепям, че българите от Македония , изживяващи се като македонци, са доста по-назад като бит и култура от българите в България. Тук има и много по-кадърни и умни хора, оттам.
    Много примери мога да посоча, но ще се огранича само с един. Македонски председател на Стружки вечери на поезията ми каза лично, че мога да предам книгите си с лирика на небезизвестния Бранко Цветковски, който има ораторска дарба и може много позитивно да говори за балканските култури и творчества, за писателите от балканските страни. Но той е пълно фиаско като поет. И не само той е такъв от Македония. Трудно ще те грабне поет от техните среди.
   Изпратих доверчиво книгите на посочения личен адрес, без да ми бе казано къде е официалната канцелария, която, впрочем се мени от адрес на адрес и от град в град всяка година. Той щял да ги предаде. Той е член на комисията - жури.
   Освен "Златен венец", те имат и други награди. Това не е конкурс, а според книгите, с които си популярен.
   Бранко Цветковски си присвоява моите книги и започва да се учи на поезия. За да не излезе и тук някое плагиатство, аз се обаждам веднага, щом разбрах, до членове на тяхната поетична комисия. Не исках да го излагам по-нагоре.
   Той беше доста посърнал от това мое оплакване, но не върна книгите. Такава е съдбата на поетесите в братска Македония.
   Естествено имам обратна разписка как ги е получил.