Постинг
20.03.2016 11:05 -
Домът и наследниците на Евгения Марс
Автор: rosiela
Категория: Лични дневници
Прочетен: 977 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.07.2016 23:47
Прочетен: 977 Коментари: 0 Гласове:
-7
Последна промяна: 30.07.2016 23:47
Доброто ни дългогодишно приятелство с госпожа Елмазова, снаха на Евгения Марс, дългогодишната духовна приятелка на Иван Вазов, ме отвеждаше неведнъж в техния дом на централна столична улица. Потопяваше ме в атмосферата на този толкова елегантен и духовен български дом на д-р Елмазов, стоматологът, първият в България след Освобождението, съпругът на Евгения Марс. От стената в хола ме гледаше нейният образ, така блестящо нарисуван от гениален художник, сякаш ей сега ще ми заговори.
Двуетажната къща е изумителна, наподобяваща малък палат. Два етажа, отделен страничен вход до централния, с апартамент, където и досега живеят роднини на семейството. Двата етажа са за Елмазови. Долният дават под наем. На втория живеят и досега. Широко стълбище с вази, поемат те огромни огледала и се озоваваш на една площадка, каквато, впрочем, има и на първия етаж. Дясно - красив портал към коридор, ляво - прекрасни огромни тераси на двата етажа. После е холът, а оттам се стига и до портретът на пищната и елегантна писателка Евгения Марс.
Преди това има предверие в хола с пиано, където амбициозната и талантлива дама всеки четвъртък и по-радко събота, е отваряла гостоприемно врати за литературния салон, по-рядко - музикален. Пианистаката е била пак тя. С благоговение сядам на добре реставрираното канапе, където редовно е сядал ипиелчая си Иван Вазов.
Особена атмосфера. Историческа. Всичко е много добре поддържано. От стените ме гледат и портрети на предци, достойни за признание и възхита.
Отбиеш ли се на терасата, приветливо те посрещат красиви маси с градински столове, чадъри над всяка, много,много саксии и боднати украси между всяка.
Къщата е оформена с любов от двете внучки на Евгения Марс. Събеседването е винаги приятно. Винаги научаваш по нещо ново от сладкодумната снаха, която със силен дух носи своите деветдесет години и е на крак, със свежа памет и голямо почитание към Вазов, към свекърва си Марс, към миналото, оживяващо на всяко стъпало в този дом.
Дълго време госпожа Елмазова поддържаше литературните сбирки в памет на свекърва си. Сега не зная дали го прави още. Все пак - на години е. Нейният мъж - големият оперен певец Павел Елмазов, е отдавна покойник.
Но тук времето е спряло. Тук е част от историята, културата и новаторството на България вонези години на пробуждане след турското робство. Петдесет години след Освобождението, Евгения Марс ни завещава една събирана и добре оформена от нея енциклопедия по всички въпроси от битието - политика, образование, култура, икономика и др. на една добре спряваща се с финансите България. Имам честта да притежавам един екземпляр, надживял Втората световна война и подарен ми лично от госпожа Елмазова.
Двуетажната къща е изумителна, наподобяваща малък палат. Два етажа, отделен страничен вход до централния, с апартамент, където и досега живеят роднини на семейството. Двата етажа са за Елмазови. Долният дават под наем. На втория живеят и досега. Широко стълбище с вази, поемат те огромни огледала и се озоваваш на една площадка, каквато, впрочем, има и на първия етаж. Дясно - красив портал към коридор, ляво - прекрасни огромни тераси на двата етажа. После е холът, а оттам се стига и до портретът на пищната и елегантна писателка Евгения Марс.
Преди това има предверие в хола с пиано, където амбициозната и талантлива дама всеки четвъртък и по-радко събота, е отваряла гостоприемно врати за литературния салон, по-рядко - музикален. Пианистаката е била пак тя. С благоговение сядам на добре реставрираното канапе, където редовно е сядал ипиелчая си Иван Вазов.
Особена атмосфера. Историческа. Всичко е много добре поддържано. От стените ме гледат и портрети на предци, достойни за признание и възхита.
Отбиеш ли се на терасата, приветливо те посрещат красиви маси с градински столове, чадъри над всяка, много,много саксии и боднати украси между всяка.
Къщата е оформена с любов от двете внучки на Евгения Марс. Събеседването е винаги приятно. Винаги научаваш по нещо ново от сладкодумната снаха, която със силен дух носи своите деветдесет години и е на крак, със свежа памет и голямо почитание към Вазов, към свекърва си Марс, към миналото, оживяващо на всяко стъпало в този дом.
Дълго време госпожа Елмазова поддържаше литературните сбирки в памет на свекърва си. Сега не зная дали го прави още. Все пак - на години е. Нейният мъж - големият оперен певец Павел Елмазов, е отдавна покойник.
Но тук времето е спряло. Тук е част от историята, културата и новаторството на България вонези години на пробуждане след турското робство. Петдесет години след Освобождението, Евгения Марс ни завещава една събирана и добре оформена от нея енциклопедия по всички въпроси от битието - политика, образование, култура, икономика и др. на една добре спряваща се с финансите България. Имам честта да притежавам един екземпляр, надживял Втората световна война и подарен ми лично от госпожа Елмазова.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене