Литературните списания
бяха си почивни станции,
пристигаш " да работиш " в два,
спуснали са ти "творбите",
на другарите, "добрите",
другите не ги четеш,
даже с поглед да поспреш,
няма смисъл - те не стават,
не са поръчани отляво.
Малко гледаш във тавана
като мишка недобрана -
викат ви на инструктаж
на партийния етаж,
наближило вече шест-
време за купон и днес,
за приятелска разпивка,
но да има близо мивка,
че не знаеш що ще стане,
като дружно се подхванем.
Такива не един и двама
живяха като във измама.
И още жалят за тогава:
" Е-е-ех, бяхме си добра държава!"

20 юли 2016г., София

Росица Копукова