БЕЗ ДА ИЗПАДАМ В КРИТИЧЕСКАТА КРИЗА НА ПРОФ. Милена Кирова, без да променям творбите на авторите, като литературен критик от много години, ще напиша, че в блога се опитват да творят и бездария от гледна точка на дълбоката стойностна поезия. И понеже е блог, а не курсова работа в университета, няма да изпадам в есеистични анализи, но поезията, която се пълни или с философия, или с метафора, има своите провинциални недомислия сред доста пробващи се тук, като Налия, частично плиткостихотворна  като Валестановата, тази на Пиеро, който издевателства с диктаторски и прозаични мисли над това красиво песенно изкуство, а дори в бели стихове да е, трябва му магическа сила и понеже аз не цепя басма в литературата, особено на хора, опитващи се да ме засегнат с глупави изрази или булевардно обидни, естествено съм боцнала в душите им надълбоко. Има и други бездарни автори, има и страхотно талантливи. И от позицията си на своя световно доказан поетически светоглед, никак не се трогвам от евтини фрази и пустословия.
   В този ред на мисли има и един особен случай тук, плевенската богиня Ва, сто и двадесет килограмова грациела, правеща се на софиянка във фейса си, защото живее при някакво момче в София на семейни начала.Тази червена богиня често нарича Чукчата "божествен" и "велик", а той, милият, много се дуе и редно е да поразкажем защо. Богинята Ва ме познава лично, тя обича да връзкарства в читалищните конкурси по села и градове за награди и досега знаех, че самата тя се има за велика, а че има за велик и Чукчата - това е новина. Връчва ми тя четири книги да я представям по пресата, все били наградени, една от които се нарича "Животопис на светулките".
   При все абсурдната й описателска поезия, от която литературата няма много полза, аз не я намирам за напълно посредствена. Не пише лошо, интересна е, макар да прекалява честичко в словометафоричната боза, но като взех странните й книги, ги нося в една медия да си кажат мнение и дали я харесват.Напъните на богинята Ва, бяха да я представя на различни места. Тя била родена на датата на Смирненски 29 септември, само че през 1963 година и се изживяваше на астрологическо ниво с него. Не бях отказала, но ето отговора от колеги:" Роси, като четеш това, я не си режи клона, на който седиш!". И я отхвърлиха.
    Останалите не занесох. Ва не бе приета за нормална, камо ли за гениална. Дълбоко засегната очевидно, тя решила сега да величае Чукчата, смятайки наивно, че си връща. Няма за какво. Нито ми е на нивото, нито на наградите, нито на софийското положение. А как са я приели нея, ето, аз й отговарям.После книжките й ги харизах дар в друго читалище и не искам да експериментира повече с напъните да я харесат в пресата. Е, не я харесаха  и вероятно с право.
    От когото съм се възхитила, аз съм го писала.
    Но, признавам, за разлика от другите скучновати и неталантливи творби, Чукчата най- много ми създава настроение. Както и на всичките му чалгаджийски по ниво приятели на чашка и простотия ведно!

Нормално!

на мойта поща от лабилни с нервите червени мухоморки! Да са живи и здрави и все такива тревни по ниво стихотворения да пишат за кокичетата като Валестана! Ю махалата шъ читат!