ДЪЛБОКА МЪКА ПО МОИТЕ НАГРАДИ ТЕРЗАЕ  бездарното Чу.
        Както писах и преди, нямам никакво намерение да доказвам доказуемото, но понеже селянето обезумя от лъжи, ще поразкажа малко за наградите, за да разсея всякакви съмнения в празнословието Селестанково.
        Аз получавам с документ наградата за поезия "Владимир Башев" още на 18 години, тъй като нашата елитна гимназия в София имаше оторизирани права да я раздава на отличили се ученици при завършването им. Моя милост пишеше вече в печата, завърши със Златен медал въпросната елитна гимназия и тази награда получихме само двама души от всички класове, връчена ми от Директора, тогава и учителката по литература, с която дълги години поддържахме контакти и която още е жива и здрава. Тя ме представи и на литературни вечери, два пъти организирани от мен в Столична библиотека в зала "Надежда" и там оповести, че нито за миг не е съжалила, че ме е предложила за тази награда. А вечерите бяха по повод Първа и Втгора част на монографиите на д.ф.н. Йордан Ватев и за да притежават мои книги, Директорът на Сталична библиотека Христо Белчев предостави залата безплатно. И двата пъти. Стократно по-кадърен като директор от Михаил Белчев, певеца. Йордан Ватев също присъства там.
   Доста по - късно се прие наградата да се връчва на млади комунари с издадени книги.

    """""""""

   По повод втората опашата лъжа за това, че не съм била включена в Британската антология, която имам  у нас. Простометата не знаят, че тя се издава от второто по значимост британско издателство и че Директорката е българка, чието семейство е избягало от комунистите малко преди 1944 година.
   Аз, разбира се, не съм ходила в Англия да я търся. Бог си знае работата. Аз имам доста интелигентни съседи, много от които са ми и преводачи, а една млада семейна хубавица - съседка има няколко апартамента, единият при нас. По принцип живее в Женева, мъжът й работи там за американска фирма, филиал. Печено умно момче, македонче. Дойде ли, срещаме се, виждаме се и естествено жената има мои книги много, тя обича поезията, чете и я пише, но от грижите по две деца не е задълбала в литературата, което аз намирам за грешка. Тя също ми е превеждала и съм много благодарна.
    Край Женевското езеро с децата се разхожда Директорката на издателството и чува българска реч. Запознават се, била там на лечение за стави, те имат в Швейцария много балнеолечебници. В тази прекрасна страна, която познавам и аз като турист, съседката ми имала късмета да се запознае с такава важна особа. Мъжът й е американец, две деца, живеят едното в САЩ, едното в Австралия. И те семейни.  Кани я съседката на боб по нашенски и , докато го прави, бежанката от комунята съзира на дивана моите книги, които приятелката периодично чете в Женева. Задала два въпроса -  знам ли аз колко съм талантлива и защо са ми така скромни книгите като полиграфия. Първите, сега американското издателство ги прави лукс. Приятелката отговаря ,защото червените издателства не ги плащат и че сигурно знам, щом издавам, за дарбата си.
    Помолила сама да вземе няколко книги за да ги включи в Британската антология. Лично ще ги преведе стиховете, които си избере. Моята съседка й ги подарява и казва, че ще й дам други в София, което и сторих.
   Директорката взима адреса й- нейния в Женева и моя, като казва, че иска да посети България и да се запознаем. Те били софиянци. По неизвестни за мен причини жената не дойде, може би работни ангажименти, може би здравословни, но Британската антология изпрати на адреса ми и моите съседи са също живи и здрави.
   Така че Фавнето да се хвърли в някой червен гьол, пък да изтрезнее от пиячка.

    """""""""""


   Може пак да попише анонимни Чучелови лъжи, пак ще му поразкажа.

Един от големите мръсници във в. "Пулс", връзкар и бездарник, носител по партийна линия на същата награда "Владимир Башев". Синът му беше тежко болен и не знам дали вече не е жив. Тежко възмездие за мърсотиите!