където всичко живо по улиците пее, свири и се весели. Имах шанса да бъда в тази страна - в  Мелбърн и Сидней. Имам и пътепис в една от книгите ми. Хубава страна, свободен живот, не те приемат за емигрант, защото тя е мигрантска държава по принцип.
    Много неща в техния бит и начин на живот ми направиха впечатление като различни от нашите, но особено няколко принципа:
- образованието на децата във ферми, отдалечени от градовете, става по интернет и те идват в училището само за изпит, а то също може да е по интернет,
- българите там се чувстват прекрасно, имат свое радио . Пускаха ме и мен. Наградиха ме.  Мнозина от тях са успели, като са започнали от нулата.
- Ако една жена иска да расте в йерархията, нормално е да не се жени и да не иска деца. Тя прави кариера. Никой не я укорява за това.
- Иначе са много семействени. Подкрепят се и имат много деца, особено ако работят във ферма, но и в градовете е така. Многодетни са.
- За финал ще споделя, че неколкократно ми е излизало късмета за там, ама не ща. Как щях да напусна родители, България, та да се женя за българин в Австралия? Нищо, че е приказно богат.
Ами така де, тука си е най-хубаво!
Само за там се качих в самолет, иначе хич не ги обичам. А то вътре - българи, та знае ли се . Не знам вече дали навън не са повече оттука. Де съм ходила, все българи наоколо, под път и на път.

С интертес прочетох.
Хареса ми, че имат по много деца – това е жизнелюбие...

от сърце!