Както казва майка ми, ходя да давам доброволен труд., вече цяла седмица , както беше в болницата, в която ме излъгаха , че ще ме вземат.

Тук този път сама си тръгвам , отидох , видях и нямам желание да остана, не е за мен. Не го чувствам. Няма сърце там. Не искам да работя само заради парите. А в същото време искам да работя , мамка му искам, но да е по специалността , или нещо свързано , което мога да се раздавам както аз си знам , да ходя с желание на работа и да знам, че не си губя времето напразно.

Появи се един фен, на поезията ми , на тъгата ми , и сигурно същия депресар като мен. Искал да се видим, защо ? Нямам нужда от повече проблеми, достатъчно ми се насъбра. Нямам сили повече да ме боли. Не искам да се виждам , да говоря , да слушам някого.

Искам да пропадна в дън земята. Да се потопя в най-дълбокото и да изчезна. И аз и всички проблеми , които нося на родителите ми, които така и не ме разбраха , че търся нещо подходящо , а не идвам тук да си губя времето.

Аз не мога да се разбера , защо продължавам мазохистично да се измъчвам на фона на моята драма и с мисли по този загубен курвар Христо. Толкова ли не ми стана ясно , че излиза с други и ще ходят някъде за 8ми декември докато аз събирам частички за да възстановя себе си  от калта.

Щом парите носели щастие , колко  ще ми трябват, за да не плача вече ? Каква сума ще ми помогне да се справям с живота с лекота , и да не извличам ползи от паденията , да не се уча от грешките си и да не ме боли толкова много, след всяко предателство? Не се оплаквам , а питам. Колко пари ще върнат усмивката ми, че вече пресъхнах от сълзи….