Литургийно Свето Евангелие - ✝ 11 Неделя след Неделя подир Въздвижение на св. Праотци.

"Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово. И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме. Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме. Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда. И като се върна, слугата обади това на господаря си.

Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има. И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.
Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани"
(Лука 14:16-24).

ПРОПОВЕД ЗА 11 НЕДЕЛЯ СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ

“Понеже мнозина са звани,
а малцина избрани”. /Лук.14:24/

В евангелското четиво на днешния неделен ден четем разказа за канените на голямата вечеря. Притчата била казана в дома на един богат фарисей у когото Иисус Христос бил поканен на обяд. Вероятно на трапезата е имало и други знатни гости от елита на тогавашното юдейско общество, които имали самочувствието на избраници Божии. Един от тях казва: “Блажен е , който ще яде хляб в царството Божие”./Лука 14:15/ Вземайки повод от тези думи и знаейки помислите на лукавите и надменни фарисеи, Иисус Христос разказва следното: “Един човек приготвил голяма трапеза за вечеря и поканил мнозина. И когато дошло времето за тържеството, той изпратил слугите си да кажат на поканените: заповядайте, защото всичко е готово. И започнали всички да се извиняват, като че ли се били наговорили за това. Първият казал: купих си нива и трябва да отида и да я нагледам. Друг казал: аз купих пет чифта волове и ще трябва да пробвам как ще орат. Трети казал: аз се ожених и затова не мога да дойда. Слугите се върнали и разказали за казаното им на господаря си. Като чул това, стопанинът на къщата се ядосал и казал: излезте по-скоро на площадите и улиците и поканете тук бедните, немощните, сакатите и слепите, които намерите. Слугите сторили каквото им било поръчано, но останали още места на трапезата. Тогава господарят ги изпратил повторно по друмища и пътища за да доведат още хора та да се напълни къщата му, като казал: защото никой от поканените първоначално няма да вкуси от вечерята ми; понеже мнозина са звани, но малцина – избрани!” /Лук.14:16-25/

Тълкуванието на тази Христова притча отнася разказа към начина на Божието домостроителство за спасението на човека. Притчата е адресирана към онези които се имат за водачи на останалите и по тази причина считат, че хубавите неща в живота им се падат по право. В случая това са книжниците и фарисеите, наложили се като ръководители на народа. Под господаря, който подготвил вечерята, се разбира самият Господ - Бог. Божият закон, Христовото учение и Църквата, като носителка на това учение са дадени под формата на описаната вечеря. На нея са канени преди всичко водачите на Богоизбрания народ. Поканата е отправяна чрез Божиите пратеници, като започнем от древните пророци та стигнем до св.Йоан Предтеча, за когото пророк Исая казва: „гласът на викащия в пустинята казва: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му”. /Мат.3:3/ Накрая Бог, като Господар изпраща Своя Единороден Син в открито служение на човешкия род и Негови са думите: „Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие.

Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” /Мат.11:27-28/. Христос кани към спасение своите сънародници. Покъсно Той праща и Своите ученици да отидат и да проповядват на “изгубените овци от дома израилев”. Старейшините, книжниците и фарисеите, тези които давали насока за развитието на обществото, не приели поканата и станали врагове и гонители на Христа и на църквата Му. Те не проумели Божествения промисъл и се отказали от това, което най- много желаели и очаквали. Пазителите и тълкувателите на закона, омотани в буквата на този закон, не разбрали и не приели живото Слово Божие. Потомците на Авраама и на св.праотци, които честваме в днешния неделен ден, не познали Този, когото всички с нетърпение очаквали и копнеели да видят. Поканените започнали да се извиняват и да се отказват от поканата. Най - напред се отказали тези които се стремели към придобиване на материални блага. Едни си купили ниви, други волове. За тях тези придобивки били по-важни отколкото да откликнат но поканата, която им давала възможност да спасят своите души. Не се отзовали на Божията покана и тези които били улисани в житейски грижи и семейни дела. Задоволяването на плътските желания и домашния уют за тях били по-важни и скъпи, отколкото силата на духа, която биха получили, ако се отзовяха на небесната покана за великата вечеря. Силните на деня останаха глухи към Божията покана. Сребролюбието, властолюбието и плътоугодничеството до такава степен изстудили сърцата им, че те предпочели временното земно благополучие пред вечното небесно блаженство.

Когато водачите на народа отклонили Христовия призив, тогава Той отправил поканата Си към обикновения човек. На трапезата били извикани бедните, подтиснатите, болните и отрудените. Те познали в Христа обещания Месия, с удоволствие слушали словото Му и с ревност вървели по пътеките Му. Така камъкът, който зидарите отхвърлили като негоден, станал глава на ъгъла. /Мат.21:42/ Господ Иисус Христос, като “Добрия пастир” изпраща учениците Си да привлекат и другите овци в благословеното стадо. Те отиват да проповядват Евангелието “по стъги и друмища” сред езичниците, които бродели в греховна тъмнина и незнание на истинския Бог. Това е основния смисъл в притчата. В нея Иисус открива, че Бог постоянно зове човека към Себе Си. При все това, на тая покана малцина се отзовават, ако и мнозина да са звани. Бог и нас кани на това богато угощение. Да се запитаме: готови ли сме да се отзовем? Или пък под разни предлози, изброени в притчата, се стараем да не чуваме Божият глас? За жалост трябва да признаем, че често оставаме глухи на поканата. Живеем в извънредно материализирано време . Като че ли с пари всичко може да се придобие. За пари се дават и чест и доблест, и съвест, и род, и родина, и човешки живот дори. В такава действителност трудно се чува Божията покана за духовното угощение. Още по-трудно е, когато чуем поканата да откликнем на нея, но трябва да знаем, че тя е постоянна във времето и Бог на сила никого не спасява. С меч и огън Той не докарва хората при Себе Си, а с любезна покана. В трудното си ежедневие, ние често сме склонни да обвиняваме Бога за бедите си. А Той, от самото начало още, ни кани при Себе Си. Спасителят казва: “Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко”./Мат.11:29-30/

Дойдете, всичко е готово! Ние не можем да се извиняваме с нашите слабости и греховни желания и затова не трябва да оставаме глухи към Божията покана. Знаейки че сме странници и пришълци в този свят и, че нищо земни не ни е дадено за постоянно, да се отзовем на поканата на Стопанина на вечното жилище, като се постараем с вярата си и с делата си да придобием съкровища на небесата. За това ни призовава Църквата Христова с която заедно да кажем: Господи, досега не сме се отзовавали на Твоята покана. Ти всякога ни зовеш при Себе Си, но ние поради немощ и греховност сме се отказвали да дойдем на приготвената за нас благодатна трапеза. Без тебе нищо не можем Господи. Затова смили се, прости ни и ни помогни да чуем гласа на Твоята покана и да откликнем на нея, защото само така можем да се спасим. Амин.