Постинг
27.02.2020 10:38 -
Една българска семейна история с белгийци
Автор: krumbelosvet
Категория: Лични дневници
Прочетен: 611 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 13.03.2020 17:31
Прочетен: 611 Коментари: 1 Гласове:
5
Последна промяна: 13.03.2020 17:31
Вуйчото на майка ми, роден 1888-ма в село Бутово (Павликенско), завършил строително инженерство в Белгия. Кога и как е учил френския език, не знам. Но хазяите му белгийци, искали да го осиновят. Той им обяснил, че има жив баща и семейството го очаква.
Прибрал се той, веднага го назначили в железниците, идигнал се до заплата колкото 30 работници, оженил се за момиче от културно семейство и построил къща в кв. Лозенец в София, улица "Кораб планина", сега презастроена. Било е по времето когато бул. Черни Връх го нямаше. До началото на 50-те години, по склона се виеха през широките поляни няколко утъпкани в буренака пътечки.
Най-малката дъщеря на вуйчото, родена 1931-ва, по искане на баща си научила и френски освен немския. В разгара на соца, случаят я срещнал на Златни Пясъци с потомци на белгийските хазяи на баща й!!! Като разбрали, че това е дъщеря на "хубавия българин" както го наричали, я поканили на гости. Властите я пуснали, и тя гостувала, забравил съм колко време. Тя е блондинка от скандинавски тип, като майка си, ловчанлийка, а баща й беше брюнет мизиец.
Колко са били силни семейнте връзки! Баба бузумно обичаше брат си. Веднъж му писала в Белгия "Бате, ела си за Коледа". А той отговорил "Мико (Соломия), ако има каруца за Бутово, си идвам". И майка ми беше влюбена във вуйчо си и братовчедите
Гостувалата в Белгия Иванка, е жива до днес и имаме традиция да обядваме заедно на Лазаровден. Тя ме обича като син (може би малко приличам на баща й), а за мене тя носи обичта на поколения скъпи хора и общи СВЕЩЕНИ спомени от моето детство и нейната младост...
Прибрал се той, веднага го назначили в железниците, идигнал се до заплата колкото 30 работници, оженил се за момиче от културно семейство и построил къща в кв. Лозенец в София, улица "Кораб планина", сега презастроена. Било е по времето когато бул. Черни Връх го нямаше. До началото на 50-те години, по склона се виеха през широките поляни няколко утъпкани в буренака пътечки.
Най-малката дъщеря на вуйчото, родена 1931-ва, по искане на баща си научила и френски освен немския. В разгара на соца, случаят я срещнал на Златни Пясъци с потомци на белгийските хазяи на баща й!!! Като разбрали, че това е дъщеря на "хубавия българин" както го наричали, я поканили на гости. Властите я пуснали, и тя гостувала, забравил съм колко време. Тя е блондинка от скандинавски тип, като майка си, ловчанлийка, а баща й беше брюнет мизиец.
Колко са били силни семейнте връзки! Баба бузумно обичаше брат си. Веднъж му писала в Белгия "Бате, ела си за Коледа". А той отговорил "Мико (Соломия), ако има каруца за Бутово, си идвам". И майка ми беше влюбена във вуйчо си и братовчедите
Гостувалата в Белгия Иванка, е жива до днес и имаме традиция да обядваме заедно на Лазаровден. Тя ме обича като син (може би малко приличам на баща й), а за мене тя носи обичта на поколения скъпи хора и общи СВЕЩЕНИ спомени от моето детство и нейната младост...
Римското строителство в Северна България
Две разлики между нас и гърците
Още някои отлики между нас и гърците
Две разлики между нас и гърците
Още някои отлики между нас и гърците
Трагедията на голямата шахматна игра - т...
САЩ провокират война срещу важен съюзник...
ВЧЕРА НА МИТИНГА НЕ ВИДЯХ НИКОЙ ОТ ТАКАН...
САЩ провокират война срещу важен съюзник...
ВЧЕРА НА МИТИНГА НЕ ВИДЯХ НИКОЙ ОТ ТАКАН...
Помним песента по негов текст. изпълнена от Мими Иванова.
При реката на детството свято,
в неизтритата още следа,
ожаднели след сухото лято –
млади кончета пият вода.
Повелително-тънки крачета
и копитца като гнезда…
За да видят в реката небето –
млади кончета пият вода.
А от чистото дъно ги гледа
незапалена още звезда.
Замечтани за бързи победи –
млади кончета пият вода.
Да пребъде честитият случай,
в който строгата зрелост видя
откъде се на нежност научих…
Млади кончета пият вода.
цитирайПри реката на детството свято,
в неизтритата още следа,
ожаднели след сухото лято –
млади кончета пият вода.
Повелително-тънки крачета
и копитца като гнезда…
За да видят в реката небето –
млади кончета пият вода.
А от чистото дъно ги гледа
незапалена още звезда.
Замечтани за бързи победи –
млади кончета пият вода.
Да пребъде честитият случай,
в който строгата зрелост видя
откъде се на нежност научих…
Млади кончета пият вода.