Присъствие


Дори и когато те няма,любов,
ти живееш в света ми вълшебен,
ти изпращаш кодиран от Космоса зов,
ти признаваш,че си ми потребен.

Пламва цвят и звезда,и корен,и плод,
обладани от огнена нежност,
аз отварям на тайнствата чудния брод
и те каня в самата безбрежност.

Омагьосан от мен,но свободен докрай,
да те няма-ти пак ще останеш.
И,опарен от пламъка в земния рай,
ще намериш пътека за двама.




Слава

Върхът на славата свисти
от ветрове човешки,
а долу завистта пълзи
в изкачването тежко.
Къде се качва завистта?
Самата тя не знае.
Наввярно търси връх и тя,
където да сияе.

Харесаха ми и двата стиха.
Двата са много различни, за да бъдат коментирани едновременно. Само мое мнение, разбира се. Поздрав!

Благодарности.