Постинг
17.11.2012 14:14 -
Син на морето,Недей ,Пътуване
СИН НА МОРЕТО
Преди години ме обичаше моряк,
но не поиска да живее в София,
а за жена на морския ни бряг -
звучеше ми като погрешта еуфория.
не ставах за море и за звезди
аз,стъпилата здраво на земята
и разделихме се като приятели добри,
живеещи във два различни свята.
Изтече много време,не разбрах
каква магия криеше морето,
дори над любовта /дали е грях?/
да сложи край.Но взе си то момчето.
Удобствата на столичния град
не замени за борза и вълните.
Не му се сърдя,в неговия свят
навярно още светят висините.
Един ббезкрайно ножен романтик
създало бе морето от детинство.
И още се оглеждам в този лик,
неразгадаем,чуден и единствен.
НЕДЕЙ
Не се надбягвай с времето ,любов,
тя,верността,не е окова тежка
и ревността изгаря нечовешки,
когато няма топъл благослов.
Когато думата не е магия,
когато думата е зла стихия,
за вярност да се бориш смисъл няма,
отровена любов изневерява.
Не се задържа чувството насила,
една жена със грубост не е мила,
животът сам със теб се подиграва,
объркана любов изневерява.
ПЪТУВАНЕ
Аз съм пак на летището,
трътвам,хора,със вас
в самолет,който искате,
в който искате час.
Без билетни формалности,
зажадняла за път,
само там,на терасата,
чувствам,мой е светът.
С всеки курс към небето
ще политам сега,
без дори да ми казвате
накъде,докога.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене