......................

Отшумява обидата вече
като носеща болка река
и,заоблила камък,обречен
да стои вечен в мойта душа.

За обидата-камък ,забрава
в паметта ми вобще не важи,
отминава,но лек просто няма
и,съзнавам,това ми тежи.


На брега е изхвърлен човека-
после няма за него обрат,
казват,по се живеело леко,
ако с прошка вървиш в тоя свят.

Вероятно така е,но никога
аз не хвърлям в сърцето ви кал,
затова не изтривам обидата
и по-страшно,не ми е жал.


...................

Родосровието няма да прости,
ако счупиш клон,
за да го скриеш.
Ще пусне корен,
порасте дърво
и твоите миражи
ще пробие.