Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2014 15:39 - Без заглавие
Автор: rosiela Категория: Поезия   
Прочетен: 201 Коментари: 0 Гласове:
3



        ::::::::::::::::

Отшумява обидата вече
като носеща болка река
и,заоблила камък,обречен
да стои вечен в мойта душа.

За обидата-камък,забрава
в паметта ми вобще не важи,
отминава,но лек просто няма
и,съзнавам,това ми тежи.

На брега е изхвърлен човека-
после няма за него обрат,
казват-по се живеело леко,
ако с прошка вървиш в тоя свят.

вероятно така е,но никога
аз не хвърлям в сърцето ви кал,
затова не изтривам обидата
и по-страшно,не ми е жал.

     %%%%%%%%%

Родословието няма да прости,
ако счупиш клон,
за да го скриеш.
Ще пусне корен,
порасте дърво
и твоите миражи
ще пробие.



Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 1309273
Постинги: 1886
Коментари: 7718
Гласове: 3670
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930