За мене тя е чуден дар от Бога,
таен вход с космическа врата,
зададе ли се проблем,тревога,
тя ми пуска струи светлота,

тя е моят шанс във битието,
усет за събития и хора,
в частност е полезна за мъжете-
потайници от фауна и флора.


Разплетена лъжа,открит прозорец,
разнищен лицемер,двулик човек,
към бъдещето ми е ясен взора,
ала с това животът не е лек.

Товари ме докрай примитивизмът,
моралът има свои правила,
че всичко долнопробно се разкрива
и после се оттича във калта.

И въпреки това си съществува.
А интуицията често ми тежи
и,мисля си,дали така,без нея
е по-щастлив човек да продължи

и да погази във наивни стъпки,
по-безпроблемно някак да живей.
Но все пак тя е моя стара тръпка
и дарование,и светловей.

    2015г.,София

Включено в книгата със стихове "Златно и сиво",която е под печат