Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2015 11:26 - На една натрапница
Автор: rosiela Категория: Поезия   
Прочетен: 644 Коментари: 1 Гласове:
-3



 Нежелана,озлобяла,подивяла,
до звънеца ми със дни стоя,
вика и заплашва като хала,
като ветровея в есента.

Как ли си над тродесет години,
а от завист те не ти личат,
неприета от мъже за истинска,
не помогна даже и синът,

ккойто по случайност си създала,
в битката по някого за брак,
още повечеси погрозняла
и неженствена под моя праг.

В храма на сърцето ти не влизаш,
в домовете чужди не стоиш,
в секса не успяваш да постигнеш
грам любов и тя не е каприз.

Месеци наред не се досети,
че не се печели със лъжи.
Черната ти образност не свети
и за тебе никой не тъжи.

       5 декември 2005г.,София

       Из книгата ми с лирика и разкази "Не спирай да живееш,човече",2008г.





Гласувай:
1
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Уточнение
10.11.2015 08:54
Може би някой си е помислил,че съм отнела бащата на детето й.Не,нищо подобно.Бащата на детето й я бе изгонил след 5-годишна безбрачна връзка,тя се лепнала за негов приятел за пари.Преспала.И той не я иска,а обича мен.Какво да правим сега?дошла на вратата ми с дни да ми иска обяснение,но аз от луди отдавна не се трогвам,та така се роди стихотворението по този действителен случай.после и този негов приятел се оказа луд,аз и него изгоних,но творбата остана.Както винаги любовта е временна,поезията - вечна.Е,и любовта е хубаво да евечна с един човек,но е рядкост в наше време,заследващото поколение - не мога и да гадая.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 2522689
Постинги: 2843
Коментари: 13473
Гласове: 5931
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31