По повод смъртта на 15 февруари на тази година на добрата писателка Донка Петрунова, затъжилото се Наде Захариева си самопризнава, че на вилата на покойната писателка в Драгалевци, редовно се сервирало уиски, гроздова, водка на страниците на "Минаха години" и там Надето редовно си пийвало.Явно мозъкът й е вече поразмътен доста, та сама си прави признанията, за което ние, в журналистическите среди знаем отдавна.Дето се казва, статията заприлича на нея самата. Върна се към себе си.
   А пропо, случайно се бях запознала с Донка Петрунова приживе. Тя беше добър и широко скроен човек. Приказвахме дълго, тя не знаеше за Надеждините номера към мен, защото дамата от Радово, Трънско крие от приятели. Като разбра, Донка ме покани лично  на същата тази вила да се изясним.Толкова ме хареса жената. И аз нея. Само този жест показва един стойностен и честен човек.
  Благодарих и й отказах. Не за друго, не искам да й развалям атмосферата на гостите и да слушам лъжите на Надка .Нито да издавам хората, които са свидетелствували за всичко, което разказах. Свидетели се пазят- за при нужда.
   Освен това Надка бе разказала едни лъжи във вестника, че аз съм се поставяла след Багряна. Не аз, доста голям учен ме постави там в литературата като време на писане, като уникалност. А впрочем - десетки са учените, които са писали рецензии за моето творчество. В няколко книги са събрани. По естествен път, приятелски, с уважение взеимно.
   Но аз ще подбера нещо от двата тома с монографии на д-р ф.н. Йордан Ватев, за доказателство. Третият том не можа да напише, а искаше, защото закъса със здравето.
   За финал мога да кажа, че за никого, даже и некадърен, не съм правила подобни злословни деяния, но засегнат ли ме без причина хора като нея, като Благовеста Касабова, не прощавам. И ако не бях така нахъсена, нямаше да ме знаят по света , особено след "бланките" за наши хора - писатели, които имаше преди 1989г.Не случайно много хора на изкуството напускаха България преди 1989г. Сега децата на червените са отдавна вечена Запад, в САЩ, Австралия и пр.

За пореден път се убедих, че и сред хората на изкуството съществуват долни страсти...
И навсякъде човек трябва да отстоява себе си чрез борба...
Поздрави, Росиела!

Ние сме различни като хора и възгледи, но някои забравят да са хора. Благодаря Ви.