Ти писа, че живея в своя свят
и даже не усети правотата си,
аз винаги отдръпвам се назад
и ставам пак за тебе НЕПОНЯТНА.

Когато чуя низши гласове,
престъпни нотки, недостойни фрази
и, моля се, от малки умове
с големи цели Бог да ме опази.
 
Светът на твоите приятели е друг
и светва в мен предупредителен семафор-
веднага, бързо и сега , и тук
да се оттегля в свойта безопасност.

Ще си отида. Но оставаш ти
с приятели - фантоми в самотата.
И всеки своя свят ли ще гради,
подобно светлина и тъмнината?!

10 октомври 2000г., София
Росица Копукова
"Посоките на любовта", лирика, 2000г., София

ми показаха на моя компютър опции "чернова - редактирай", та да оправям безумията, които излизат на екрана. Това са опции за неграмотни, но понеже аз редактирам веднага, още като пиша, а гледам, друго излиза, се ядосвам, ядосвам...Пък и нямам много време, за дълги анализи, все пак работя, но ,както и да е, ще се адаптирам аз към компютъра, вместо той към мен.