Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03.2017 22:48 - ДА СИ ПРИПОМНИМ ГОЛЯМАТА СТАНКА ПЕНЧЕВА
Автор: ivoki Категория: Поезия   
Прочетен: 1306 Коментари: 1 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Цената на доверието

Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.

 

Аз съм ехото, скрито в гората.
Ти си в мен, уловен и повторен стократно:
Въздъхнеш,
Засмееш се тихо,
Продумаш –
А аз те подхващам звънливо и шумно,
Затрептявам със теб като сребърен ручей
И вече съм песен,
Твое съзвучие.

*************


image

Сила

 

 Аз мога на устата си да заповядам -
и тя мълчи, или се усмихва само.
Лежат у мене думите като затворници,
затисната е тежката врата със камък.

 

Аз мога на очите си да заповядвам:
те стават вирове дълбоки и зелени,
незнайно дъно скрили в глъбините си.
Водите са спокойни и студени...

 

Ръката ми се подчинява мълчаливо:
лежи на скута ми като заспала птица
или докосва пръстите ти с безразличие -
не е гнездо за нея твоята десница...

 

Ако поискам -
ще те погледна тъй, че сред тълпа голяма
да ме усетиш и да се обърнеш.
Ако поискам - устни ще помръдна само,
а ти ще знаеш вече всички думи.
Поискам ли - ще сложа длан на твойто рамо
и ти ще минеш бос през жар и пламък...

 

 


 

Обичам да те гледам отстрани

Обичам да те гледам отстрани,
Когато ти със другите говориш
И цял на другите принадлежиш,
И цял си в техните съдби разтворен.

 

Аз гледам с тайна нежност отдалеч
Лицето ти – ту светло, ту сърдито,
С очи сурови и с очи добри –
Но винаги открито.

 

Сега не си при мен. Сега си там.
И може би дори си ме забравил.
Но аз те давам, давам на света –
Това е твое мъжко право.

 

Забравяй ме, за другите мисли,
Опитвай се земята да нарамиш,
Лети!
Обичам те такъв.
И оня миг ми стига само,

Когато през лица и гласове
Очите ти внезапно ме намират –
И ослепявам, и сама слепя,
И земното въртене спира...

***********
image

Ти дори не разбра

Ти дори не разбра
защо си отивам.
Може би - просто каприз,
просто - женска игра?
Ти нищичко не разбра.
 
Аз ти бях само неделна почивка,
само радост на дребно -
някаква малка потребност -
като цигарата,
като чашата вино,
като книга с красива корица.
 
Много исках и много ти давах.
Ти, по-малкото си избра.
Върви. Можеш всякъде да го получиш.
Просто друга марка цигари,
неделя с нова програма,
друг етикет на бутилката.
 
Но ти си още в мен,
като дъх замайващ на билка,
като горчивина на пелин...
И защо те обичам още?
Просто съм си такава.
И кой знае защо -
теб съжалявам.

**************

image


 

Ти си ми вълшебно огледало

 


Ти си ми вълшебно огледало.
В теб се оглеждам от глава до пети,
Цялата,
И се виждам невиждана:
От очите ти – посребрена,
От устните – позлатена,
От ръцете ти – като царица накичена,
Омагьосана.
Обичана.

             Аз съм ехото, скрито в гората.
            Ти си в мен, уловен и повторен       
                    
стократно:
                     Въздъхнеш,
                   Засмееш се тихо,
                      Продумаш –
            А аз те подхващам звънливо и шумно,
         Затрептявам със теб като сребърен ручей
                И вече съм песен,
                 Твое съзвучие.

image


 

 

 


 

 






Гласувай:
10



1. rosiela - Естествена и красива като живота
16.03.2017 23:26
е нейната поезия и любовта в нея.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivoki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3810600
Постинги: 2782
Коментари: 3628
Гласове: 10173
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930