Нося рани от чуждите болки.
Нося тръни от чужди венци..
И не питам защо и доколко
често плащам със тежки сълзи.


Има много горчилка в живота
и от нея сърцето расте.
Но, отпило нектар от Доброто,
то остава сърце на дете.

Познато усещане, да. Много хубав стих!!!

Драго ми е да те виждам на моята страница.
Благодаря!