След цял сезон от студ и самота,
дойдох тук да говоря със Морето,
а то ми прати теб. И любовта.
(Написах във сърцето си "Заето!")

Сега го виждам цяло във очите ти –
с цвета му и със лудия прибой...
Морето ни събра. Дори не пита
дали си още мой.

с тези преоткрити чувства.

Твоето мнение ми е достатъчно, Роси.
Благодаря!

което преоткриваме със закъснение. Важното е да не допускаме раздяла с автентичното чувство. Само това ни съхранява цели.
Поздрав за силния стих, Елица!

Остават ни единствено реализираните споделени мигове.
Бъди обичан!