... мога да те нарисувам с клечка от камъш 
върху ръждясалите си плажове, на които никога не те заведох, 
ще си по-хубава от сухия печат на птеродактилите, 
ксерографирали своите изфирясали сенки върху платото Наска, 
ще придам такива гъвкави овали на шеметните ти гърди – 
непосетени от аргонавти дюни край Моретата от мълчания, 
които минах към теб – корабокрушенец на сал, 
претоварен с тонове непотребна покъщнина, 
със скърцащи спомени за бяла и черна техника, 
спалня с изнервен матрак, жени с минало и минало без Жени, 
сигурен съм, че под тях ще започнат да онанират – 
и ще изпадат от кеф дори статуите на Великдените, 
като ги гледам, си мисля – малко останахме истинските пичове, 
които се чукат с Вечността за едното стихотворение, 
всички други докарват мъжествеността си от татуировки – 
и някой ден Жените ще ни търсят
в култивирани резервати за разплод.