Съвсем не ти е нужно огледало, 
за да се видиш силен и висок. 
Когато пада крехкото ти тяло, 
душата се възнася на Възбог. 
Сега си тук, къде ще бъдеш утре, 
го пише във небесния тефтер.
Денят ти – с показалец да те бутне, 
и те отнася в синия безмер. 
Съдбата беше с теб ужасна свидла – 
и завеща ти късичък молив. 
Живей с това, което си постигнал, 
и го раздавай, докато си жив. 
В пустини стърга сол, вървя през тундри, 
преполови и пътя към стоте. 
И си пиля прекрасните секунди 
със щедростта на слънчево дете. 
Дори и краят има си начало, 
светът ще ти прости и този гаф –

на неговото старо огледало 
остави своя светъл автограф.

13 септемврий 2017 г. 
гр. Варна, 16, 20 ч.

    

Поезията ти е дълбок каньон!
Дерзай, чичовото. Показваш, че и в понеделник нещата могат да потръгнат на добро...
Ще носим много здраве от теб в Карлово и ако отново е пек като в пъкъл, ще лапнем по един сладолед за твое здраве.
П и е р

Мечтая си да спреш саабчето на онзи развъдник за пъстърви, да купя една торба и пак да опечем риба на скара, Чичо Пепи!
Бирата да е "Загорка" - ледена!
Наздраве!
Чу

Живей с това, което си постигнал,
и го раздавай, докато си жив.


Мъдро послание, Валери, добро утро и хубав да е денят ти :)))))))))))))

Днес някой каза ли ти, че си велик :)))))))))))))))

И Божествен :)))))))))))))))))))))))

Уникален :))))))))))))

И неповторим :))))))))))))))

Александрийски фар в мъглявините на безкрайните полигорални вселени :)))))))))))))

Родоски колос в поезията :)))))))))))))

Това е най-ценното, което поетът и писателят оставят на своя читател!
Стиховете ти са прекрасни, защото си се разписал в душите на хиляди читатели!

Поздрави: Таня