... непостижимото навява скука единствено на стария глупак, 
пък аз замятам празната си кука с надежда пълното да хвана пак,
то, както винаги, ми се изплъзва – с неуловимите до днес неща – 
светулка, вятър, облак, глътка въздух, отишли си от мен и от света, 
не струпах нито злато, нито сърма, бях дъждолей в дъбравите с цветя,

пропуснатото няма как да върна, и – слава Богу! – че си отлетя, 
красив и кратък, моят ден отмина, какво ми носи другият? – не знам,
редя дръвца в кахлената камина, че зимата е тръгнала насам, 
със книжица на топлата си пазва мълча – и се възкачвам към стоте,
там, дето Господ приказки разказва на стихналото в мен добро дете.

7 септемврий 2018 г. 
гр. Варна, 20, 20 ч.