На таз земя гол-голеничък
пристигнах в кърви и ридание.
Пътят си, аз сам-самичък,
извървях в нежно обожание.

Без да знам защо,
бълвах литературните контури
на Нетленното Добро-
за душата ми  райски увертюри.

Защо ли върших туй?
Узнах в погледа ти чист.
Да бъда слънчев златоструй,
в рима, за красивия артист.

И все нагоре ще летя-
разбираемо неразбран,-
в пустотата на света,  
в който от Живота съм призван,

да творя, без смисъл сякаш,
и в мъка закопчан,
в скръбни дебри бягащ,
да бъда у тебе аз голям.

На земята гол-голеничък
пристигнах с кърви и ридание.
В битът си, сам-самичък,
любих те без окончание.

Тя еднакво приляга за Бог, или за богиня. И в двата случая е силна и нестандартна.

Поздравявам те, Приятелю, за самобитната поезия!

Какво ли не ни карат да пишем жените...силни, нестандратни и самобитни редове. Да имаш щастлива седмица!

Почти съм убеден, че без жени нямаше да има мъже поети. Може би само чучела!
Така че да сме благодарни на нежния пол, който ни вдъхновява.

П.П. Тук не включвам тетките-вертолетки, а само жени с млади душа и тяло.

Любовта осмисля живота на всеки човек – споделям посланието ти, Тиков.
Споделени и успешни дни!

Каквото и да правим, ние, людете, каквото и да говорим, любовта си е най-важното! Много здраве, успешни, щастливи и любовни дни ти желая!