Постинг
13.11.2018 22:41 -
Хармония
Автор: eboa
Категория: Поезия
Прочетен: 903 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 14.11.2018 09:43
Прочетен: 903 Коментари: 2 Гласове:
5
Последна промяна: 14.11.2018 09:43
... на Момичето-глухарче
Думите летят, на своите крила,
и тихичко жужат, като пчели.
Нощта е нито твърде тъмна, нито страстна,
Луната както никога блести.
Листата падат, в цветовете на дъгата,
водата – неочаквано прозрачна.
Разхожда се обагрен в жълто-синьо
Кълвач, продава шум.
Прогнозата за времето е кратка, нито облачно,
нито прекалено ясно - просто днес,
Светът отново не е кълбо, а плосък лист, свит на две
Върху черупката на костенурка.
Едноизмерен,
застинало във кадър
виенско колело,
събрано в шепа грахово зърно.
Дочувам лекото ръмжене на малкия блестящ мотор,
Земята? Болката? Тъгата? Не си ги спомням, съжалявам.
Изтривам паметта, брояча бавно се върти,
Машината на времето лети.
2009
Няма коментари