Постинг
06.12.2018 14:03 -
Толкова близо, толкова далеч
Когато си далеч от мен
отекваш в катедралата на спомена.
Но в този миг
по-близка си от всичко на Земята.
Вълшебна музика на слънчевия вятър,
на звездните корали си косата.
А аз към теб съм тайно устремен.
Мечтая те единствено тогава.
По-скъпа си от всяко нещо в този свят.
И обезсмисляш мислите за слава...
Когато си до мен
и знам, че цялата си моя,
аз искам да избягам някъде далеч.
Да стана лъч, преминал през безброя,
за да достигна антисветове.
Галактики от антиазове.
И нещо чуждо, властно,
духът ми към безкрайното зове
и с твоята любов му става мигом тясно.
Той рее се над бездна вън от теб!
Така съкровено звучат тези стихове Младен
Размисли ме колко ли далечно близо сме, докато спомените ни ехтят само в катедрали..
А всъщност всички сме си тук…. на един стих разстояние… :-)
цитирайРазмисли ме колко ли далечно близо сме, докато спомените ни ехтят само в катедрали..
А всъщност всички сме си тук…. на един стих разстояние… :-)
Силно е, и на мен ми хареса.
Какво интересно нещо е човешкият свят и човешките вселени....всеки в своята си вселена, и в определени мигове се докосва до друга вселена, на любимия човек...и ако това докосване се задържи и двете вселени се познаят, тази близост остава през времето...
Аз понякога обичам да философствам ))
Лека вечер и хубав празник!
цитирайКакво интересно нещо е човешкият свят и човешките вселени....всеки в своята си вселена, и в определени мигове се докосва до друга вселена, на любимия човек...и ако това докосване се задържи и двете вселени се познаят, тази близост остава през времето...
Аз понякога обичам да философствам ))
Лека вечер и хубав празник!
помпат ли те, бездарник, а , помпат те
Катедралата на спомена е естрадно, та естрадно.
цитирайКатедралата на спомена е естрадно, та естрадно.
а бабата , знае ли..
цитирайИ с бягството. Паралели на следбудно изгубване... Благодаря, че винаги замисляш!
цитирайlexparsy написа:
Така съкровено звучат тези стихове Младен
Размисли ме колко ли далечно близо сме, докато спомените ни ехтят само в катедрали..
А всъщност всички сме си тук…. на един стих разстояние… :-)
Размисли ме колко ли далечно близо сме, докато спомените ни ехтят само в катедрали..
А всъщност всички сме си тук…. на един стих разстояние… :-)
Дълбоко съм трогнат от позитивния отзив!
vesever написа:
Силно е, и на мен ми хареса.
Какво интересно нещо е човешкият свят и човешките вселени....всеки в своята си вселена, и в определени мигове се докосва до друга вселена, на любимия човек...и ако това докосване се задържи и двете вселени се познаят, тази близост остава през времето...
Аз понякога обичам да философствам ))
Лека вечер и хубав празник!
Какво интересно нещо е човешкият свят и човешките вселени....всеки в своята си вселена, и в определени мигове се докосва до друга вселена, на любимия човек...и ако това докосване се задържи и двете вселени се познаят, тази близост остава през времето...
Аз понякога обичам да философствам ))
Лека вечер и хубав празник!
Толкова е хубаво да разсъждаваме над тези вечни въпроси за близостта. Любовта е най-голямата от всички видове близост. В математиката дисциплината изучаваща близостта се нарича топология. Но, уви, тя не ни дава ясни критерии за любовта. Може би любов означава неХаусдорфовост. Такова е поне вътреш ното ми усещане. Желая ти релаксираща вечер!
favn56 написа:
помпат ли те, бездарник, а , помпат те
Катедралата на спомена е естрадно, та естрадно.
Катедралата на спомена е естрадно, та естрадно.
Но явно те помпа буквално behind, защото си страшно зъл и тъп.
benelina написа:
Уникално противопоставяне на бягството И с бягството. Паралели на следбудно изгубване... Благодаря, че винаги замисляш!
Ти виждаш нещата от неподозирани ъгли, което прави мнението ти особено ценно за мен. Да ти е много хубава вечерта!