... след острите завои в младостта, в които влизах винаги със 200, 
днес просто ми е скучно да чета Хемингуей – с великата „Фиеста”, 
бях просто луд за четири села с принадлежащите към тях околии, 
сега съм просто вятър и мъгла – и за покой душата ми се моли! – 
да ме помилва слънцето добро, поседна ли на припечето в парка,

да си подостря пачето перо – и да си пална скришната цигарка, 
по-стар и от Китайската стена, и три в едно във мисъл, дух и тяло, 
да се зарадвам тихо на Жена – или момче, на скейтборд отлетяло,
и мъдрости в небето да чета, смирен върху Божествената книга – 
когато си отива младостта, да дишам в доброта – това ми стига.

14 март 2019 г.
гр. Варна, 5, 55 ч.