... седя без теб в припадащата вечер и гледам отминаващия свят 
с илюзията, че съм в него вечен, че все така – и утре, ще съм млад, 
че с всичките измъчени жълтици в кесийката, които си спестих, 
небесен хляб от фурната за птици ще натроша в нетрайния си стих,
и, раснал – безпризорен син на полка, в свят, неизкупил своите вини,

и моят ден си беше адска болка от низи – тъпо преживени, дни, 
из твоите отсъствия аз слитах – като че ли? – в напуснати гнезда, 
с мъжествената моя ненасита да чуя в храма тихото ти: – Да! – 
из нивите с братилата пшеница – и татък, из горите – нейде вдън, 
ми позволи да бъда утре птица, гнездо слепила в топлия ти сън.

17 март 2019 г.
гр. Варна, 5, 25 ч.