... да дишам из красивите неща, с които ми остана да живея – 
със спомена за моя стар баща, със детството, политнало от кея,
с видения, от книгите дошли, и хлътнали в безмълвните Вселени,
с Жените, тихо вейнали поли, и тръгнали си – тъй далеч от мене, 
със маминия дъхав хляб на пещ, с писалището в святата ми ниша,

върху което нощем паля свещ – и дългите си стихове ви пиша, 
с гълчавите на светлите деца, събрани вечер на орляче в двора, 
сред седем милиарда слънчица се надам и Отвъд! – да бъдем хора,
годините си спрях да ги чета – да сменям календари, ми омръзна! – 
живея из красивите неща – и дишам с обич всяка глътка въздух.

13 април 2019 г.
гр. Варна, 8, 00 ч.