... когато в електронните си пощи те диря със невиждащи очи,
и в тихите ми августовски нощи камбанката на твоя skype мълчи,
и сетният тролей транзит премине край спирката до тъмния ти вход,
доде те чакам в изгрева карминен, без теб си тръгна моят тъп живот,
ни вест, ни кост, ни sms от тебе! – защо го плащам тоя "Telenor"? –
и питам се кому ли съм потребен с печалното си стихче в ре минор,
и цял живот ли все така ще крея – един светулчо? – в глупави мечти,
последната ми крушка в полилея да се взриви, когато дойдеш ти! –
с патрулката край мене ви ченгето, когато под прозорците ти пях,
и сетне дълго в ареста на Трето поплаках си – с volume-то на max,
щурчето в мене скъса първа струна, тъй тихо е във твоя звезден кош –
ще дойда тази нощ да те целуна – и тихо да ти кажа: – Лека нощ!
15 август 2019 г.
гр. Варна, 15, 00 ч.
Ето ти го първият Полигор, Валюше, радвай му се! :-)))
До довечера ще се изреди тук с всичките си шизофренно тъпоидално-кретеноидни разновидности.
07:56 - yotovavava
Чу
Благодаря, и на теб, Валюше!
Чу
Чу
Да.
При това - естествено велик, по рождение! :-)))))))))))))
Чу
Прегръдки. :-*
Прегръдки. :-*
Благодаря, чедо.
Чу