Дори и черната душа си има слабост,

дали е птица, струна или стих,
дали картини или друга радост,
но всеки има си света светих.

Сърцето е едно и там живее
божествен кът, дори във самота.
И черното в човека ще светлее
със скрита, в дълбините, белота.

На всекиго Бог дал е къс магия,
магия бяла за прекрасността,
дори да пускат тъмната стихия
човеците обичат светлина.

Вселената е много милостива,
а хората копаят си злина,
дори и в черната душа е живо
ядро, жадуващо за топлина.

18 септември 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Навремето мой близък приятел и поет, ми каза: "Мисана и в най-черното небе има звезди". А преподобният пастор - Тимотей Михайлов - също поет и мой близък приятел /лека му пръст/, беше написал: "Стани звезда, небе ще се намери!"

Мъдър и проникновен е стихът ти, Роси! Коя душа е черна и коя е бяла само времето ще разкрие. А дотогава ориентир ще ми бъдат редовете ти:

"Сърцето е едно и там живее
божествен кът, дори във самота.
И черното в човека ще светлее
със скрита, в дълбините, белота."

прекрасни като цялото ти стихотворение!

и се четкате ... взаимно.
Няма лошо, щом си се харесвате. ок

Забелязала съм, че в твоите стихове винаги има философия и това ми харесва.
Адмирации!
Лита