И както в хаоса седях

на мойта маса

непознат отнякъде довтаса

и се самопокани.

На вид обикновен,

на живота във втората му половина,

но явно беше надарен,

контактен колкото за десетина.

Попитах го какво ще пие –

все пак натрапникът говореше на ,,вие‘‘.

От думите, които с него размених,

без колебание реших,

че е бобряк и шегаджия,

от ония,

които винаги на маса

безпогрешно разпознават всеобщата нагласа

и без особено старание

стават център на внимание.

Когато с него стигнахме

основната житейска, философска писта,

кърпичка от джоба си извади чиста,

на стола я постави,

после бавно се качи и се изправи,

за момент сгърчи се,

хвана се за таза,

изкашля се и патетично каза:

,,Да бъдеш, или да не бъдеш?‘‘

Не е това въпроса –

а с кого да бъдеш,

за да си близо до подноса.

Тогава го познах.

 В него на мига съзрях

 съсед, колега и дори роднина

 от не един житейски епизод

 на битието ни в реалния живот.