Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Сряда, 04 Декември 2013

Calamitosus est animus futuri anxius... нещастен е духът, неспокоен за бъдещето ..... Сенекa.

 

Има и още!
Изясняване същността на интелигентността продължава да човърка непрекъснато разсъдъка ми.
В каква степен интелигентността е възможна за някои човешки професии, за които знанието е задължително, а ерудицията – богатство? Възможно ли е, тези професии да придобиват степени на интелигентност или не? Нужна ли им е или не?
Вероятно, изискванията на невидимите степени на интелигентност оформят и определят различните професии, вероятно - липсата им обезличава, а наличието повишава качествата на тяхната продукция, засилват или притъпяват интересите на упражняващите ги, а за обществото, особено важен е момента на приобщаване, на харесване, на мечти и реалности, обхванали младите кандидати.
Интерес предизвикват в мен професиите на инженера, на юриста, съдията или адвоката, на лекаря, на учителя, на икономиста и други изявени, и важни, поради своята необходимост за човешкото общество, дейности, които в малка степен използват привилегията да притежават човешко въображение. Повечето от тези и подобните им професии - са такива по своята природа, и практика. Малко са използващите го, а високото самочувствие и отплатата на обществото към упражняващите ги са необосновани, именно, заради липсата му.
Обществото се осланя очевидно на благодарността и не обръща внимание на липсата на невидимата, на имагинерната интелигентност. Още повече, че то - обществото се стреми да избегне зависимостта от интелигентността, ерудицията и по-ниското ниво на знанието, тъй като, не се нуждае от разума, разсъдъка и въображението, а от знаците, измислени от финикийците, и разработени в наши дни до съвършенство!
Означава ли това, че практикуващите тези професии, никога, не биха могли да достигнат богатствата на степените, намиращи се, над знанието и ерудицията? Означава ли? Достижими ли са тези степени за тях?
Нямам твърда и окончателна позиция, но, нали, в края на крайщата, именно, въображението отделя ерудицията от интелигентността, тъй като последната е нейна надстройка, добита - само чрез човешкото въображение и безкрая му.
Вероятно и тук, както навсякъде в живота на човека, не липсват изключения, но те са предизвикани, и се носят от други, извън професионални способности или дарби.....
По притежаваните и употребявани нива на въображение се различават, и делят - и творците, но, значи ли това, че те са само вътревидови степени на интелигентност, отлики в самите професии? Може би!
И все пак, въображението няма граници в многообразието си...
"Универсалното въображение предполага познаването на всички изразни средства и желание да бъдат овладени, казва Бодлер, и добавя ...… въображението е божествена способност, която първа, без участието на философски методи, долавя съкровените и тайни връзки между нещата, съответствията, и аналогиите".
Какви са тези степени, например, при спортните игри, при които над изключителните физически качества на спортистите се появяват знанията за играта и най-вече ползата от творчеството, и на въображението. Говори ли ви това за притежание на интелигентност, при липсата на толкова много други важни и основополагащи знания от индивида? Те отличават играта на едни от тези на други, именно, по степените на използваното въображение, с комбинативността си, с блестящите и умни решения, водещи до победа над съперника - не притежаващ, но и не претендиращ за славата на интелигентността.
Тя е дълбоко различна от сетивата на човека, от тяхната значимост и важност.
Човек може да живее и без интелигентността, а, понякога тя е и пречка в живота му.
Но, ако я притежаваш, ако си я постигнал – то, ти си част от най-високата категория от човешкото общество, на безапелационна и трудно достижимa позиция!
*
Как смятате – притежават ли угодливите човешки буболечки възможност да достигнат до степените на знанието и ерудицията? Може би, но, надали!
Уверен съм, обаче, че не биха се стремили към интелигентността, не биха и си помисляли за нея – толкова много са унизителните им недостатъци.
А, как смятате?
Как смятате – възможно ли е, да е носител на интелигентност изявен творец, дори - и да е най-обикновен доносник?
Удивително! Невъобразимо! Неочаквано!
Но има и такива, и то много, нали!
Умопобъркващо съчетание!
Болезнено, заради интелигентността!
Изумително, заради загубата за обществото!
Трудно ми е да отговоря, но, за съжаление е интелигентността му, защото той я унижава, погубва, убива!
Съчетанието е ясно – не я е заслужил честно и е постигнал нивото й в противоречие със същността й - тайно, посредством патерицата и чадъра на менторите си! Измамно, на ужким! И е достигнал, само - до клонинга на интелигентността, онази - неистинската!
А има ли такава – неистинска?
Ще ви помогна - не!
Защото при клонирането се постига единствено физическа промяна, а не промяна на разума, на духовността и на интелигентността на клонирания индивид. Те са заменени от чип, който се сменя и зарежда от клониращия, при необходимост.
Гениално, епохално, космическо изобретение!
Те отсъстват, напълно и при двете посоки на клониране - от буболечка в човек, и обратната – от човек в буболечка! В главицата на малката твар няма място за ум и разум, и когато я клонират – тя не носи нищо от старата си битност! При обратното действие - многократно по-големият обем на човешкия мозък, няма как да се побере в миниатюрното пространство! Плюс това, клонирането е фабрично и не се занимава с личното притежание, дори, то да е толкова трудно постижимо, и толкова скъпоценно!
Очевидно, интелигентността си остава, единствено и само, човешко занимание.
/ мп / ноември, 2013 г.