:::::::::::::::::::::: Изсраданата обич не умира, дори и след раздялата живее, защото нещо продължава да извира, в копнежа на човешкото спасение... Такава обич знай,не се забравя, дори вината да е повече в единия, оставя истини,бразда оставя, и светлина,след пошлото и тинята. Такава обич имах,станах остров, като скала съм здрава,като камък, до мене всеки да доплува може, но после ще отплува пак нататък... Не съм гостоприемна аз за всеки, макар да съм спасителния пристан, дори да се надяв отдалеко, че мога утре пак да го обичам. Защото аз съм синоним на чистотата, след много мърсотии оцеляла, но няма да отворя пак вратата, на спомена,когото съм огряла. И знам,оставам остров за завръщане, мнозина искат пак да ги погаля, но аз съм като нова-стара къща, обърната към новото начало. 24.03.2014г.,София Из книга,която е под печат