Жарава са очите ти,жарава,
обичат,неизказано на глас,
в тях много преданост се отразява,
а нестинарката съм  само аз.

Безкрайно босонога,белолика,
години ще танцувам своя танц,
душата ти неповторима иска
за тебе да играя във захлас.

На твоята любов ти ме издигаш,
енергия ми даваш да летя,
а аз не зная откъде прониква
и откъде жарее любовта.

Изпепелиха се,нелепи,клеветите
и черните измислени слова,
остана само светлина в душите
и не един пред нея онемя.

Съгласна съм за тебе да танцувам
пред погледа ти с вечния му плам.
И как красиво е,че съществуваш
и верен си до болка,аз го знам.

   22 октомври 2007г.,
     София

     Из книгата ми със стихове и разкази "Не спирай да живееш,човече",2008год..

Дотук това ми хареса най-много. Ще го споделя във Фейсбук.

Ваше право е.