Не остана ъгъл и ограда
на квартала, неизползвани от теб,
да ме гледаш. Нито злостна свада
помрачава любовта ти днес.

Сякаш тя от векове пътува,
придошла и в този ни живот.
Минала през детството, празнува
и сега. И все намира брод.

Знаеш ли, че ти се възхищавам
на идеята да бъдеш луд по мен
толкова години. Оценявам,
че е обич не за нощ и ден.

Да, обаче със такава обич
трудно се живее всеки ден,
много е ревнив днес  твоя обръч,
а пък аз не искам да съм в плен!

4 януари 2004г., София
Росица КОПУКОВА
" ВИШНЕВА  СИМФОНИЯ", лирика
2004г., София

Изглежда, не е лесно за мъжете – да ни угодят... :)

които са диви и ревниви!