Ти си цвят от дъгата, пристигнал след буря,
точно кой, аз не знам, но сакрален, красив,
и когато помисля - светът се разтуря
и душата ми нещо попада във срив,

идваш ти, като знак, с много светло присъствие,
обкръжил синевата в седем цвята любов,
и оставаш така - сякаш околовръстно,
без да кажеш и дума, без да чуя и зов,

но те има и аз съм затворена в нея,
в тази толкова чиста и светла дъга.
Е, без буря не може, тя пак ще вилнее,
а след нея те виждам - седемцветна мечта.

Юли 1984г., София
Росица КОПУКОВА