несъвършенствата на моят климакс, 

докато малинките  ми пресъхват 

 обезводнени от преНетна умора. 

Тихо, и със скромно  достойнство..

 подтискам свръхЖълтото си самообладание... 

Стаено в  провансалските ми пепелища..

под тъжната  Подморска височинност, 

опитвам да премълча дори и бурите..

 от настъпателно  опасното слънчево изобилие

 може би  и То предчувства, и сънува..

 Мъката на  скучната ми зимна Окраса 

на една силно препечена филия ..

като препържена  скромнамекица… 

без Орнаменти и  плодова гарнитура..


 @ Марина Владкова/ Варна 28 07 2017