Нямам си пари за кръчма,
пия бира на кьоше,
и като разлята бъчва
намирам родното къще.

Мама плаче, татко чака
да се върна в късен час,
а жените ме отпяха
като птичка без компас.

Фон ми е морето синьо,
седма  пейка пристан нов,
не ме канят и за вино,
камо ли пък за любов.

Белобрад, добре изкукал,
със псувните на уста,
да помоля и за кокал
не умея досега!

30 ноември 2016г., София
Росица  КОПУКОВА