Има един ялов татко,
пие в кръчмата си сладко,
сменя синове, жени
със объркани съдби.

Темата - една и съща,
той обича да обсъжда
кой какво бил и защо,
виж си свойто потекло!

Никой вече го не иска,
ни жени, ни синове,
и притичва " до поискване"
при Пиеро, все тук снове.

"""""""""

Някой пак не е  наред,
прави  от правото - омлет!


""""""""

Чака - рака, чака - рака,
мен ракията ме чака.
Като пийна две бутилки
стиховете ми се килкат,
подобно морските вълни
и чуждоземните жени.

24 февруари 2017г., София

Росица  Копукова